Тарамбука (още известна като Doumbek, Tablah или Derbeke) е най-емблематичния перкусионен инструмент в източната музика и се използва от музиканти повече от 100 години. Името произлиза от „daraba”, което в превод от арабски означава „да удариш“.
Географският произход на тарамбуката е Египет, Турция и Армения, въпреки това, тя е много популярна в целия ориенталски свят.
Според академичните среди, произходът й се проследява до 3 ударни инструмента на които е свирено през средновекoвието в арабския свят: Kuba, Kabar и Darij
Много иконографски елементи свидетелстват за съществуването на тези инструменти в древен Египет, Вавилон (около 1100 г. пр. Хр.) и дори в шумерските култури. Месопотамските, анадолските и централноазиатските цивилизации също са свирили на подобни инструменти.
Ударни инструменти с формата на бокал са откривани и в Испания. Наследство, оставено от Ал-Андалус, период (между VII и XV век.) в който южните региони на страната са управляни от мюсюлмани.
Традиционно тялото на тарамбуката е изработвано от материали като глина, дърво или от време на време, метал, а главата е направена от рибна или козя кожа, опъната над горния ръб. Съвременните тарамбуки са изработени с метални тела (обикновено от чугун, алуминий, мед) и пластмасови (синтетични) глави.
Тарамбуката става популярна като част от световния музикален жанр след първата си поява в западната музика в средата на 20-ти век. Френският композитор Хектор Берлиоз е първият, който представя бокалов барабан в западна музикална композиция, в операта си „Les Troyen“. По-късно тарамбука е използвана, заедно със струннния оркестър на Халим Ел-Дабх в продукцията на „Fantasia Tahmeel“ през 50-те години. Въпреки това, тарамбуката става най-популярна от „бели денс“ танцьорите. Всяко „бели денс“ шоу обикновено включва дует от музикант свирещ на тарамбука и танцьор.
Документирани са и снимки на жени, които свирят на тарамбуки от края на 18-ти и началото на 19-ти век. Жени, които свирят само за жени, са били много често срещани в Египет, Мароко и Алжир, поради половата сегрегарция, донесена от исляма и други племенни култури, известни със своите музикални традиции.
Музикалните групи, които свирят в страните от Близкият Изток, включват поне две тарамбуки или техните по-големи версии, известни като „Sumbati” и „Dohola”.
Макар, че десетилетия наред тарамбуката е считана за инструмент за фолклорна музика, в началото на 20-ти век започва да се използва и в класическата музика.
Tарамбуката се появява и на много снимки направени на конгреса за „Арабска музика“ от 1932 г. в Националната Музикална Академия в Кайро, Египет. По-късно е инструментът е припознат и от фолклорни музиканти от неарабски страни, като Гърция и Югославия в следствие на влияние от Турция.
Said El Artist е известен египетски барабанист, създал съвременния арабски звук. Той е отговорен за издигането на тарамбуката от улиците и нощните клубове до най-големите концертни зали.
Misirli Ahmet от Турция измисля нова техника за свирене на тарамбука преди 20 години, наречена "разделена ръка", използвайки пръстите си поотделно, за да постигне безпрецедентна скорост и сръчност. С тази нова техника на свирене започва „революция” в Турция и се ражда ново поколение виртуозни перкусионисти и музиканти, като Misirli Ahmet, Suat Borazan и Bünyamin Olguncan.
В днешно време съществуват стотици видове тарамбуки, произвеждани по цял свят, всеки вид от тях има уникален звук и дизайн.
При нас ще откриете голямо разнообразие от тарамбуки на страхотна цена!
От 2021 г. сме и на румънският паза чрез сайта ни {{www.tarabana.ro}}